Интервю със Софи Йотова от Foodie Boulevard

 
 

Попаднах на кулинарния блог foodieboulevard.com в период, когато се опитвах да променя навиците си на хранене и търсех информация как да се храня по-осъзнато и здравословно. Бях достигнала до идеята, че тази промяна минава през по-често готвене вкъщи, но ми се струваше, че за това се изисква повече време, усилия и организация, отколкото мога да отделя. Енергията, която носи Софи и споделянето на историята й, ми помогнаха да разбера за себе си колко важно е да си „приятел“ с храната,  дадоха ми източник на постоянна мотивация и добри идеи за каузата „Готвене вкъщи“.

Софи, страшно се радвам да те приветствам като гост в списанието на Arkithema. Разкажи накратко за хората, които те срещат за пръв път, как се случи така, че темата с храната, нейното приготвяне и общуването около нея се превърнаха в твое призвание и начин на живот след като си се занимавала с най-различни неща?

Обичам да казвам, че за мен храната не е призвание, нито професия, далеч не кариера. Храната е изразното средство, чрез което на този етап трансформирам стремежа си към култивиране на хармония от визия в реалност.

Вярвам, че хармонията на тялото и съзнанието неминуемо минава през храната, но твърде дълго живях с погрешното убеждение, че това хармонизиране непременно изключва това да можем да се наслаждаваме на вкусна храна с чиста съвест.

Всъщност, в най-общи линии, мисията ми е да разбивам митове и да променям стереотипи. А това, което правя в контекста на Foodie Boulevard, е да илюстрирам как работи архитектурата на храната или иначе казано – как хора без специални възможности, умения, опит и познания могат да създават пълноценна и вкусна храна според индивидуалните си цели, възможности и способности.

Каква е твоята философия за приготвянето на храна и нейното място в ежедневието?

Философията ми се корени в стремежа към култивиране на динамичен баланс и в оптимизирането на личния контекст.

Всички ние имаме динамично ежедневие и жонглираме с разнообразие от усложняващи обстоятелства и ангажименти, които много лесно можем да използваме като съвсем аргументирани извинения да не се грижим пълноценно за себе си.

Истината е, че крайностите никога не са били основа за култивиране на дългосрочни навици в какъвто и да е контекст. Често, в желанието си да направим най-доброто за себе си и за тези, които обичаме, си поставяме твърде високи цели, които просто не успяваме да постигнем, като например това да пазаруваме месо от един определен магазин в края на града или пък да си поръчваме задължително зеленчуците от малки ферми.

Всичко това е прекрасно, но невъзможността да подреждаме ежедневието си по този начин не означава, че се проваляме и че единствената друга възможност е другата крайност – безразборно хранене с полуфабрикати и пълно безхаберие към произхода на храната ни. Както стана добре известно от един култов сериал от близкото минало – истината е някъде там. И зависи от всеки от нас да намери точно къде е тя в различните периоди от живота му. Затова редовно казвам, че балансът е динамично състояние – в някои дни можеш да си позволиш да приготвиш всичките си хранения у дома, но в други дни да се храниш навън е напълно ОК.

По-важното е как ще мислиш за изборите, които ти се налага да правиш, когато не можеш да правиш нещата, които са ти комфортни.

Ако човек не може да отиде до фитнеса, едночасовата разходка няма да постигне същия ефект, но ще е в пъти по-добре от цял ден лежане в леглото. Оптимизирането на контекста е изкуство, което изисква да се отърсим от перфекционизма си и да играем дългата игра. В нагласата към храненето е идентично.

Истината е, че крайностите никога не са били основа за култивиране на дългосрочни навици в какъвто и да е контекст. Често, в желанието си да направим най-доброто за себе си и за тези, които обичаме, си поставяме твърде високи цели, които просто не успяваме да постигнем.

Предизвикателството да готвиш вкъщи идва от постоянната борба между липсата на време и мотивацията да живееш балансирано и здравословно. Какви съвети можеш да дадеш?

Планирането на времето е едно от най-полезните умения, които можем да приложим в абсолютно всяко едно измерение на живота си. Приготвянето на храна и храненето не правят изключение. Първоначалната трансформация в навиците винаги е трудна, но ако човек помисли стратегически за целите си и си даде сметка какво точно иска да промени, тогава е много по-лесно да осъзнае точно какво му е нужно, за да постигне тази промяна.

Основен принцип при промяната на навиците е, че колкото по-лесно направим нещо, толкова по-голям е шансът да го правим системно.

Например, ако човек успее да си създаде дисциплината да отделя 30 минути преди лягане или след ставане в планиране и подготовка на храната за деня, това е достатъчно време, за да се приготвят например 2 омлета, 2 порции палачинки и лек следобеден снакс. Възможностите, разбира се, са безгранични.

По-трудното е да отделим времето да помислим стратегически, изпълнението изисква доста по-малко усилия и време!

По-скъпо или по-евтино е да готвиш вкъщи?

Можеш да седнеш в заведение и да си поръчаш риба на скара с гарнитура салата на стойност 10-15 лв. Можеш и да си поръчаш суши за над 30 лв.

С приготвянето на храна у дома е същото. Бих могла да приготвя омлетица (пица на тиган) за двама на стойност 10 лв, но мога да реша да изненадам любимия с екзотична вечеря с морски дарове и симфония всякакви нетрадиционни блюда.

Ако сравняваме цената на това да готвим спрямо това да се храним навън, разбира се, че е много по-лесно да похарчим по-малко, ако приготвяме храната си у дома. И тук важи правилото – човек оптимизира своя контекст, възможности, предпочитания и цели и така взима решения, които да работят за него в конкретния момент.

Ти говориш много за това, че храненето е нещо повече от рецепти или придържане към определена диета или система, а е най-вече отношение към себе си, вътрешен мир и уют, страст към креативната страна на живота. Откъде черпиш вдъхновение?

Най-често от трудностите, с които се налага да се справям самата аз. Винаги съм била привлечена от нестандарния подход към проблемите, може би отчасти заради страха си, че никога не бих могла да имитирам достатъчно успешно някого, на когото се възхищавам. Когато създавам свои правила, играта е само моя и тогава има много по-малка опасност да изпадна в ситуация, в която се стремя да постигам нещо спрямо чужди стандарти.

Ще ми се да има все повече офлайн вдъхновители, които да споделят, че далеч не винаги храната е красива и подредена и че всъщност доста по-важно е какво правим в моментите, в които нямаме време и възможност да се погрижим за храната си.

Като че ли хората се замислят на темата за мястото на храната в живота им и връзката със здравето след определена възраст, когато се променя мирогледът и фокусът им. От къде в днешно време младите хора се учат да готвят и въобще да организират домакинството си и как стигат до по-голяма осъзнатост?

Има все повече творящи хора в онлайн пространството, които споделят идеи и свои интерпретации на чужди вдъхновения. Блогъри, влогъри, ютюбъри, Instagram гурута – изобщо вдъхновение има навсякъде. Ще ми се да има все повече офлайн вдъхновители, които да споделят, че далеч не винаги храната е красива и подредена и че всъщност доста по-важно е какво правим в моментите, в които нямаме време и възможност да се погрижим за храната си. Именно това са моментите, които показват дали човек всъщност има отговорност към себе си или здравословното хранене и споделянето на красива храна е по-скоро самоцелно и е част от мода, а не от фундаментална осъзнатост относно дългосрочната роля на храната за здравето и благосъстоянието.

Софи издаде по-рано тази година чудесната книга „Вкусно с усмивка – 123 кулинарни приключения“ – можете да я разгледате тук. Тя организира и различни работилници и събития, свързани с храната, за които можете да се информирате на нейната FB страницата Foodie Boulevard.

 

Споделете

Свързани статии

Оставете коментар

Вашият е-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани.